Пекинските дневници

Пекинските дневници

Blog Article

- Нямам думи! Взриви ме направо. Най-страхотната свирка, която са ми правили, направо отмалях.

Рано сутринта, когато дрезгавината на близкия ден вдигна косачите, те видяха, че Лазо не беше при тях.

Наскоро една сутрин той намерил в кошарата безжалостно изклано цялото си стадо.

От ливадите край нея се обади ясен мъжки глас и потъна в тишината:

Леко се завълнуваха узрели класове и весело си зашушукаха нещо.

Щом слезе, направо я награбих – пак опитах да я ближа и смуча до екстаз, този път според нея бях още по-близо:

Левент Никола често оставя тежък сноп и дълго се ослушва. После усмихнат и бодър гледа как жънат са-ми-самички стара майка и малка сестрица.

Лазо пак погледна в тъмнината плахо. Каменните Стамови думи го удариха в сърцето.

С особена симпатия Елин Пелин пише за тежката участ на селския учител: „Душата на учителя“, „Кал“, „Самичка“, „В интерес на просветата“. Една от основните теми е и черквата и представителите ѝ. Елин Пелин осмива и изобличава с ярък реализъм чревоугодничеството, пиянството, алчността, лицемерието – пороци, в които са затънали калугери и попове („Напаст Божия“, „Братя“, „Изкушение“).

Димитър Иванов Стоянов, по-известен под псевдонима Елѝн Пелѝн, е български писател.

От всички страни гора и завет. Земята изпръхнала и се рони като захар. Той размаха копралята и извика:

Ободриха се морни души и заехтя полето пак от смях и песни.

Усилна жътва кипи из равното Софийско поле. От край до край, докъде ти око види, се люлеят златни ниви и морни работници се мяркат там от тъмни зори. Бог тия дни даде страшна жега. Свило се е синьо небе над земята и сипе огън и жар. Над широкото поле трепери адска марана.

ВсичкиКултура ??????? и хранаМореПланинаПосоки за пътешественициПриключения